Начало на страницата

Търсене:

 

Начало

    Уникалното екологично богатство на Черно море е сериозно нарушено. Днес Черно море е синоним на проблеми:

• замърсяване на морската среда;

• свръхулов;

• физическо увреждане на морското дъно, бреговете и морските притоци;

• необратима загуба на природни ресурси;

• обедняло видово разнообразие;

• нарушено екологично равновесие на това наше море.

    В момента учени, организации на гражданското общество и държавни ръководители полагат значителни усилия да предотвратят загубата на природно богатство в това уникално море. WWF Турция (Световен фонд за дивата природа) ПРООН (Организацията на ООН за развитие), Кока-Кола и Комисията за опазване на Черно море от замърсяване (ПС КЧМ) се обединиха под егидата на ПРООН и Кока-Кола по проекта "Всяка капка е от значение" и разработиха учебен комплект с идеята, че решението на проблемите на Черно море зависи от повишаването на информираността на децата - нашите бъдещи лидери. Ученият комплект, който следва да вдъхне свеж въздух в мисията за Черно море и да се използва в яерноморските страни, е разработен с голям ентусиазъм и с безценни принос на изключително престижни учени от почти всички черноморски държави въз основа на научните данни от съвременните проучвания.

    Любопитно

     В Черно море, подобно на всички други морски басейни, има екологични проблеми, предизвикани от човешката дейност, и доколкото то е доста изолирана водната среда, тези проблеми са още по-обострени в сравнение с отворените гранични морета, имащи свободен водообмен с океана.

    Съвременният си вид Черно море придобива преди около 7 600 години (някои специалисти смятат, че е преди около 5 000 години), когато се създала връзката със Средиземно море и Световния океан посредством Босфора и Дарданелите. Старата брегова ивица се проследява на границата шелфа - континентален склон на дълбочина от 90 до 120 м под морското равнище. Постепенно солеността на Черно море преди около 1000-1500 години достигнала стойности подходящи, за да се появят голям брой Средиземноморски видове. Днес около 80% от Черноморския животински свят съставляват средиземноморски заселници. Сладководни организми се срещат в заливите и лиманите с по-ниско съдържание на сол, подобно от времето на Карангатския басейн.
    Заледяванията са характерни за северните му части. След започване на ледохода теченията носят ледове, които достигат нос Калиакра. В изключително сурови зими замръзва и българското крайбрежие, а начупен лед достига и Босфора. По кавказкия и малоазиатския бряг обикновено няма ледове. Черноморската вода замръзва при температура - 0,9 °C, но само при тихо време. Но най-голямото замръзване било през 762 г., според написаното от летописеца Кедрин, когато от Несебър могло да се стигне до кавказкото крайбрежие по лед. Морето е замръзвало на големи пространства през 1929, 1942 и 1954 г.
    Изчислено е, че 70% от общото количество отпадъци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези отпадъци и останалите 30% се вливат в Черно море чрез Дунав. Като се прибави липсата на големи течения, недостатъчната циркулация на водата и големите количества вливащи се хранителни вещества, екологичното състояние на Черно море все повече се влошава.