                      Както и в другите морета по нашата планета, водните растителни видове са основа на живота в Черно море. Извършвайки фотосинтеза, тези организми представляват първото звено от водната хранителна верига. Растителните ресурси в Черно море са доста повече от тези на редица морета по света. Там, където светлината може да проникне в черноморските води, има изобилен растителен ресурс и нивото на разтворения кислород е високо. Някои видове водорасли, които са важни за живите организми в екосистемата, служат и за храна на човека. Има и водорасли със стопанска стойност, които се използват в медицинските изследвания и фармакологията, селското стопанство, козметичната и химическата промишленост.
    Обща биологична характеристика: Водните растения в Черно море имат различни местообитания поради структурните си особености.
    Водораслите са най-очевидните растителни съобщества по плитките крайбрежия. Те са нисши растения, без стъбла, корени или листа. Водораслите могат да имат най-разнообразна форма. Водораслите, чието същестуване зависи от морското дъно (фитобентос), могат да обитават всякаква среда, към която могат да се прикрепят, като крайбрежни камъни, скали, миди и подпори на кейове. Фитобентосните организми са твърде малки, за да се видят с невъоражено око, и са едноклетъчни. Срещат се по морското дъно, по пясъци и скали. Фитопланктоните организми обитават води, в които прониква слънчева светлина. Когато светлината намалее поради замърсяване и размътване на водите, разпространението на водорасли във водната среда се ограничава. За своя растеж водораслите се нуждаят от хранителни вещества, които съдържат азот и фосфор. Тези елементи имат важна роля за клетъчния метаболизъм.

Сред морските животни в Черно море най-богато е разнообразитето на безгръбначните. С важна роля в хранителната верига, те представляват хранителен ресурс, особено за много видове риби. Срещат се из всички местообитания в морската екосистема. Някои от безгръбначните видове се използват за храна от човека и се добиват по различни начини заради стопанската им стойност.

Обща биологична характеристика: Както подсказва названието им, тези организми нямат гръбнак, изграден от хрущял или кости. При все това имат опорна скелетна конституция, изградена от калциий, силициев диоксид или кератин.

Водните гъби (Porifera) са едни от най-примитевните безгръбначни в Черно море. По принцип нямат определена форма и мускулни тъкани. Закрепвайки се по образувания като скали, те живеят в колонии или по отделно и не се движат. Водните гъби консумират хранителни вещества под формата на микроскопични организми. Поемат храната, като филтрират водата през множеството отверстия в телата си. Броят на видовете водни гъби, установени в Черно море, е 1/5 от установените в Средиземно море.

Мешестите животни включват анемонни, медузи и корали. В Черно море са установени 35 вида мешести. Най-отличителната особеност на тази група е, че имат книдоцити, които са отровни, парливи клетки. Всеки, който посещава Черноморското крайбрежие, непременно ще се натъкне на медузи и даже може да види големи популации от тези животни. Често срещаната в Черно море ушата медуза наподобява чадър. По протежение на тялото ú са разположени парливите клетки, които при допир с човешката кожа могат да причинят обрив и дразнене.

Морски птици

Черно море е убежище за богато разнообразие от видове птици. Тъй като е ниско солено, а също така и студено, то е по-благодатно от другите морета. Освен това, то е особено богато на популации от пасажни риби. Това е много важно за птиците, които се хранят с риби. Ползването на украинското и руското крайбрежие от чайки и речни рибарки по време на размножителния сезон има голямо значение в световен мащаб.
При прелета си от северните страни към Африка мигриращите морски птици спират да съберат сили в Черно море поради географското му разположение. Тъй като Черно море се намира в южната част на умерения пояс, то не замръзва, както някои други вътрешни морета (например Балтийско море). Ето защо водните птици, обитаващи езерата в югоизточна Европа, намират убежище в Черно море, когато техните езера замръзнат през януари и февруари. Ниската соленост на Черно море позволява от него да се хранят и птици, които обитават сладководни водоеми. Накратко, Черно море е важно място за птиците през всичките сезони. То осигурява подслон, убежище и храна и за птици, мигриращи чак от Северно море до степите на Централна Азия.

Морски бозайници

В Черно море живеят само четрите вида морски бозайници. Три от тях са китоподобни (делфини). Това са муткур (Phocoena phocoena), афала (Tursiops truncatus) и обикновен делфин (Delphinus delphis). Четвъртият морски бозайник е средиземноморският тюлен монах (Monachus monachus). Качеството на черноморската екосистема зависи най-вече от стабилното оцеляване на тези видове на върха на хранителната верига. Точно както в случая със средиземноморския тюлен монах е трудно да се предвиди до какви негативни последствия за черноморската екосистема би довело изчезването на другите видове бозайници.

Обща биологична характеристика: Делфините и тюлените са бозайници, чиито крайници (ръце и крака) с течение на времето са еволюирали до перки и така са станали част от морската екосистема. Морските бозайници могат да стоят под водата много дълго време, но трябва да излизат на повърхността, за да дишат. В сравнение с другите бозайници, една от най-отличителните особености на делфините е, че ноздрите са изместени върху горната част на главите им. Широко погрешно схващане е, че делфините изпускат през ноздрите си „водна струя”. Това, което се наблюдава, е свързано с топлия въздух, който излиза през ноздрите им. Освен това повечето хора мислят делфините за риби, без да осъзнават, че всъщност са бозайници.

Мутукурите (морските свине) се срещат основно в близост до брега, но са наблюдавани и в открито море. Храни се основно с дребни видове риба като хамсия и цаца. Северозападното Черноморие, Азовско и Мраморно море са важни места за размножаване, раждане на малките и хранене на муткурите. Зимни концентрации са установени пред бреговете на Грузия и Североизточна Турция.

Афалите са разпространени в приморските райони на черноморските държави и обикновено се срещат в крайбрежната ивица. Някои екземпляри са наблюдавани по изключение в Азовско море и устията на големите реки като Дунав и Днепър. Черноморските афали обикновено формират разпръснати групи от по 10 до 150 индивида.

В екологичен аспект можем да разгледаме моретата, разделяйки ги на две зони. Това са зоната на бентала, която обхваща цялото морско дъно, започвайки от крайбрежната ивица и простирайки се до най-дълбоката част на морето, и зоната на пелагиала, представляваща водната маса над бентала. Тези зони, характеризиращи се с различни особености, са местообитания на различни живи организми.

Живите организми в бентала, наричани „бентос”, обитават морското дъно като стационарни или подвижни организми. От друга страна организмите, които живеят в пелагиала и не могат да устоят на теченията и напора на вълните, поради което се придвижват по пасивен начин, се наричат „планктон”. Живите организми, които съставляват планктона, се наричат фитопланктон, ако са с растителен произход, зоопланктон, ако са с животински произход и бактериопланктон, ако са с бактериален произход. Планктонните организми обикновено са микроскопични и не могат да се видят с просто око, макар че има и изключения. Често срещани в черноморската екосистема медузи се числят към зоопланктона, независимо от големия си размер. Организмите, които се движат активно в пелагиала, се наричат „нектон ”. Пасажните риби, като хамсия, сардина и паламуд, както и делфините са нектонни организми.

Между живите организми и неживата среда, която обитават, има тясна взаимовръзка. Всяка част от природата, в която съществуват подобни взаимовръзки, се нарича - екосистема. В природата има много екосистеми, чиито обхват може да варира от аквариум до океан. Животът в екосистемите зависи от потока на енергията и хранителните вериги. Ето защо всяка екосистема е изградена от жива (продуценти, консументи и редуценти) и нежива природа (неорганична материя, органична материя и физични фактори). В основата на живата природа са продуцентите - растения. Продуцентите в морето са като фабрика за синтез на органична материя. Животните се числят към консументите. Те се делят на първични консументи (месоядни животни) и вторични консументи (месоядни животни). Последното звено от живи организми в екосистемите обхваща бактериите и гъбите, които разграждат мъртвата органична материя.

Ние се сдобиваме с необходимата ни да тичаме, играем и оцеляваме енергия от храната. Подобно на нас, водните организми също се нуждаят от храна или енергия, за да могат да се движат и да растат. В морския свят енергията се придобива чрез хранене с по-малки организми. Така, в зависимост от това кой какво яде, се създава жизнена верига от най-малките организми до големите хищници. На най-ниското ниво от хранителната верига в морето са едноклетъчните растения (фитопланктон). Те оцеляват само на морски соли. В по-горните звена са зоопланктонните организми, сред които дребните риби, а най-отгоре са големите животински видове, като акулите и делфините.

Растенията произвеждат храна от въглеродния диоксид и водата чрез енергията, която получават от слънчевата светлина посредством процеса фотосинтеза. По този начин морските растения синтезират сами храната си. Други живи организми в морето нямат такава способност. За разлика от растенията, всички живи същества трябва да ядат, за да могат да растат. Миниатюрните животни растат, като се хранят само с едноклетъчни растения. По-големите живи организми се хранят с такива, които са по-дребни от тях. Така енергията, необходима за тяхното съществуване, се пренася в по-горното звено от хранителната верига. При този пренос количеството храна постепенно намаляват. Ето защо колкото по-големи са рибите, толкова по-малък е техният брой. С други думи, живите същества образуват екологична пирамида, чийто връх се стеснява към по-едрите биологични видове. Един от най-добрите примери за това е хамсията в Черно море. Според едно проучване за нарастването на 1 кг хамсия са необходими 100 кг фитопланктон и 10 кг заоопланктон.

На фигурата (Фиг. 2.1.) е илюстрирана типична за Черно море хранителна верига. В най-долното звено е фитопланктонът. С него, както се вижда на фигурата, се хранят микроскопични животни (зоопланктон). Зоопланктонът на свой ред служи за храна на дребни риби като хамсията, а хамсията - за храна на хищници, като паламуд и делфин.

Всяка промяна в хранителната верига оказва въздействие върху другите биологични видове или група по веригата. Например, ако има изобилие от хамсия, може да няма достатъчно фитопланктон, с който тя да се изхрани. В този слачай хамсията може да започне да измира поради липса на храна. Освен това, като намалее популацията на хамсията, количеството храна за по-едрите риби може рязко да спадне. Така по-едрите риби умират от недохранване. След време, в резултат от намаляването на броя на по-едрите риби, дребните рибки отново започват да увеличават популацията си. Подобни промени могат да настъпят по естествени причини или във връзка с човешкото въздействие. В цялата история на човечеството морските организми са служели като важен хранителен ресурс. Големите кораби, построени с напредването на технологиите и увеличаване на риболова, неведнъж са форсирали границите на равновесието в екосистемите. В много морета по света е наблюдавано нарастване на броя на дребните риби в резултат от прекомерния улов на по-едрите (т.е. хищните) риби.

В историята на човечеството морските бозайници са ползвани като значителен хранителен ресурс и са добивани по различни начини от морето. С напредването на технологиите, корабостроенето и нарастването на риболова често е достигана точката на нарушаване на баланса на екосистемата. Например, в резултат на преулова на едри риби (тоест на хищни риби) в редица морета се наблюдава нарастване на броя на дребните риби, които дотогава са били плячка на хищниците.

Както и други живи организми на сушата, така и морските организми не се поддържат само с един ресурс, а използват алтернативни хранителни източници. Ето защо отделните биологични видове може да участват в повече от една хранителна верига. Така в морския свят може да има няколко комбинирани хранителни вериги, които формират общата хранителна мрежа.

Черно море има по-бедно биоразнообразие в сравнение със Средиземно море. Сред факторите, които ограничават разнообразието от биологични видове в Черно море са ниската соленост, студените води и бедното съдържание на кислород поради голямото количество отровен сероводород. Именно по тази причина, множество термофилни видове и типични дълбоководни организми, които обитават Средиземно море, не се срещат в Черно море. За сметка на това обаче биологичната продуктивност на Черно море е по-висока от тази на Средиземно море. Установено е, че в Черно море се срещат общо 3 774 вида морски организми, повечето от които безгръбначни и растения (вж. Фиг. 2.2). При все това в Черно море има много най-различни микроскопични видове (вируси, бактерии, гъби, микроводорасли и протозои), за които е необходимо да се извършват научни проучвания.

В зависимост от вероятния произход на видовете, специфичните за Черно море организми се разглеждат, като се поделят на пет групи:

Понтийски реликти, възникнали в по-старите геоложки епохи в полусолени водни басейни;
Бореални видове, които са се адаптирали към живот в студени води;
Средиземноморски имигранти, които съставляват 80% от животинските видове в Чвено море;
Сладководни видове, дошли от реките;
Чужди видове, които обикновено обитават океаните и други отдалечени екосистеми, но някак са стигнали до Черно море.

От началото на 70-те години на ХХ век биоразнообразието в Черно море се уврежда значително в резултат на човешкото въздействие в морето и речните басейни. Популацията на живите организми силно е намаляла поради пренаселването с навлезли в екосистемата чужди видове, прекомерния риболов и замърсяването. Тази ситуация е най-яркия пример за промяната в разнообразието на биологичните видове. Средиземноморският тюлен-монах например е почти напълно изчезнал от Черно море. От друга страна, черноморските делфини са силно повлияни от промишления риболов през 80-те години на ХХ век. Популациите на морските бозайници са се свили значително под натиска на човешки въздействия, като разрушаване на техните местообитания и изчерпване на хранителните им ресурси.

Морските растения, които дават цвят, обикновено живеят по пясъчното дъно на крайбрежните морски води и формират ливадоподобни същества. Именно затова се наричат и морски ливади. Те се размножават хидрогамно, като опрашването става под водата. Сред общо шестте вида покритосеменни морски растения най-широко разпространеният е морската трева (Zostera marina). Морските ливади създават екологични условия за равновесие в средата си, намаляват силата на вълните с листата си и стабилизират повърхността на морското дъно с корените си.

Бентосните видове водорасли са жизненоважни за екосистемата на Черно море. Основната роля на тези водорасли в екосистемата е да фотоситезират, акто така формират първото звено от хранителната верига. Освен това те осигуряват храна, подслон и обиталище за дребни дънни риби, разнообразни и мекотели, и им предоставят убежище от хищници.

Заплахи, пред които са изправени: Единствената най-голяма заплаха за фитобентосните видове е влошаване на местообитанието. Като цяло, свързаните с човешката дейност еутрофикация и разрушаване на крайбрежието влияят отрицателно на разнообразието на видовете водорасли и при определени обстоятелства водят до тяхното пълно унищожаване.

Хранителните същества са важни за растежа и развитието, както на водораслите, така и на фитопланктона. Повишеното съдържание на хранителни вещества в морските води обаче води до известни проблеми по отношение на екосистемите, най-важният от които е еутрофикацията. Еутрофикацията е следствие на серия от събития, при които битови, селскостопански и промишлени отпадъци, богати на хранителни вещества, се заустват в морето, в резултат на което планктонът и водораслите се възпроизвеждат прекомерно. Еутрофикацията в Черно море е започнала през 60-те години на ХХ век. Това е предизвикало промени в плътността на фитопланктона, видовото разнообразие и сезонната цикличност. Тези неблагоприятни промени са се отразили на по-високите нива от хранителната верига и са нарушили здравословното състояние на черноморската екосистема. Морските ливади също са негативно повлияни от повишеното съдържание на растителни вещества. Нарасналото количество азот и фосфор е довело до увеличаване на фитопланктона и мътността на водата. Освен всичко, по листата на растенията от морските ливади растат различни водорасли, наречени „епифити”. Така се възпрепятства достъпа до листата на необходимата за фотосинтеза светлина.

Zostera marina, едно от най-широко разпространените покритосеменни морски растения, в далечното минало е било събирано за селскостопански цели и по-специално за храна на стопанските животни. Листата на морските треви са били използвани като пълнеж на възглавници и при опаковане на чупливи предмети. Понастоящем видът Zostera marina е защитен чрез международни конвенции (като Бернската конвенция).

Стратегии за защита: Съгласно Червената книга на Черно море, изготвена през 1997 година, застрашените водни растителни видове са осем. Сред марките за защита са предотвратяването на крайбрежното замърсяване и намаляването на мътността на водата чрез предотвратяване на прекомерното натрупване на азот и фосфор. Като цяло трябва да се предприемат мерки за подобряване на съществуващите екологични условия. Друга важна стратегия е да се защитят зоните, богати на водни растения, като тези зони се обявят „морски защитени зони”. Така с осигуряването на здравословна среда за съществъващите видове ще бъдат предотвратени много екологични проблеми. Украинското правителство е въвело в сила редица споразумения за защита на зоните, обитавани от филофлора.

Още един вид безгръбначни, известни като ктенофори (Ctenophora) има голямо значение за черноморската екосистема. Грубо наподобяващи малки медузи, техните тела са прозрачни и плуват свободно из водата. Липстват им обаче парливи клетки. Наричат се ктенофори заради редичките гребеновидни пластинки по телата им (латинското cten - гребен). Тези гребеновидни пластинки, разположени надлъжно и на равно разстояние по протежение на тялото им, са биололуминисцентни, т.е. излъчват светлина, което е специфична способност на тази група животни. Счита се, че видът ктенофора Mnemiopsis leidyi e привнесен в Черно море с кораби от бреговете на Северна Америка през 80-те години на ХХ век и бързо е завзел екосистемата, причинявайки изчерпване на запасите от хамсия за определен период от време поради прекомерна консумация на хайвер и зоопланктон. Интересното е, че друг неместен вид гребенисти животни, Beroe ovаta, който също вероятно е привнесен от кораби, е започнал да се храни с М. leidyi. Tова показва в каква голяма степен екосистемата се влияе от навлизането на чужди видове в Черно море.

Плоските червеи (Platyhelminthes) са безгръбначни организми, които са плоски като лист и са представени в Черно море с над 100 вида. Макар, че обикновено живеят свободно по морското дъно, сред тях има и паразитни видове.

В Черно море се срещат над 300 вида прешленести червеи (Annelida). Те имат удължени тела, съставени от голям брой сегменти. Почти всички от тези видове живеят по морското дъно, по скали и камъни, сред водорасли или в кал. Прешленестите червеи са много важна група в хранителната верига и много дълбоководни риби се хранят с тях. Видът Hediste diversicolor, разпространен из цялото Черно море, е известен като червен червей и е със стопанско значение, тъй като се използва за примамка при риболов.

Членестоногите са най-масовия тип животни по отношение на тяхната популация. Най-отличителната им особеност са техните начленени крайници, което е дало и името им. Членестоногите имат екзоскелет, изграден от хитин, и обособена глава, гърдички и коремче. Най-важният подтип членестоноги в морската среда са ракообразните. Към тази група се числят и раците и скаридите. Сред тази група има, както прикрепени към морското дъно видове, така и свободно движещи се в морето видове, като зоопланктон.

Зоопланктоните ракообразни особено са основна храна за риби като хамсиите, сардините и цаците. Ракообразните, които живеят в бентала, играят важна роля за храненето на дънни риби като барбун и меджид.

След члестоногите, един от най-богатите типове безгръбначни са мекотелите (Mollusca). Телата на мекотелите обикновено са несегментирани и се състоят от глава, крака и туловище за вътрешните органи. Често имат черупка от калциев карбонат. Сред най-широко разпространените групи мекотели са коремоногите, които вкючват охлювите, безглавите, които включват мидите, и главоногите, които включват живи организми като октоподите и калмарите. Главоногите не се срещат в Черно море, тъй като могат да живеят само в морета с по-висока соленост. Мекотелите в Черно море се срещат от най-плитките води до дълбочина около 60-70 метра, както на песъчливо и тинесто морско дъно, така и по каменисти места и райони, населени с водорасли. Някои мекотели са микроскопични, докато други могат да достигнат до 20 см дължина. Рапанът (Rapana venosa), едно от най-едрите мекотели, е инвазивен морски охлюв, който се развива много добре в нова среда. През 50-те години на ХХ век е навлязъл в Черно море с корабите, идващи от Японско море. Тъй като се храни основно с миди, обитаващи по-дълбоките морски райони, е оказал неблагоприятно въздействие върху хранителната верига. Месото и черупката на Rapana venosa имат стопанска стойност. Това е довело до прекомерния улов на този вид и запасите му в Черно море са драстично намалели.

Заплахи, пред които са изправени: Както и останалите животни, безгръбначните в Черно море са неблагоприятно засегнати от свързаното с човека замърсяване и разрушаване на крайбрежието. В някои райони повишеното съдържание на хранителни вещества, внасяни с речния отток, както и увеличаването на безкислородните зони в морските дълбини, са довели до смъртта на милиони тонове безгръбначни.

Макар, че през последните 25 години не се наблюдава спад в числеността на безгръбначните, промяната на биомасата (тегло на единица площ) на определени видове е била значителна. Някои видове миди и охлюви със стопанско значение са били подложени на свръхулов. Това е довело до изчерпване на съществуващите запаси. Рибите също са засегнати, тъй като структурата на морското дъно е била нарушена от ползваните методи за улов.

Някои безгръбначни, обитаващи океаните и тропическите морета, са навлезли в Чверно море най-вече посредством корабите и са започнали да конкурират местните видове. Поради навлизането на тези чужди видове е настъпило понижаване на биомасата на местните видове.

Стратегии за защита: Съгласно Червената книга на Черно море, застрашени са: 1 вид водни гъби; 1 вид медузи; 2 вида прешленести червеи; 29 вида ракообразни; 5 вида мекотели и един вид морски звезди. Този брой се очаква да нарасне при актуализиране на проучванията.

Редица изследователи са предлагали ограничен улов на стопанско значимите видове раци и мекотели. За малко от тези видове обаче има правни разпоредби. Повечето безгръбначни не могат да оцелеят при спад на количеството разтворен кислород в тяхната среда. Намаляването на замърсяването е една от най-важните стъпки, които могат да се предприемат за защитата на тези организми.

Природозащитните усилия, насочени към прилагане на екосистемния подход, се отнасят и за Черно море. Някои безгръбначни видове, включени в Червената книга, са посочени като застрашени поради загубата на техните местообитания, чиято защита е придобила още по-голямо значение в резултат от това.

Друг клас риби в Черно море са хрущялните риби, сред които акулите и скатовете. Те се считат за примитивни видове. Отличават се от другите риби по специфични особености като хрущялен скелет, пет (рядко 6-7) хрилни отвора и липса на плавателен мехур в телесната кухина. В Черно море липсва разнообразие от акули - единствения вид, който го обитава, е черноморската акула (Squalus acanthias). Черноморската акула живее близо до морското дъно и рядко надвишава 120 см на дължина. Характеризира се с един отровен шип пред гръбната перка. Месоядна е, но не представлява опастност за хората. Месото ú се ползва за храна, а от черния ú дроб се добиват масла и витамини. Популацията ú в Черно море е силно намаляла заради свръхулов и видът се смята за застрашен.Скатът също е хрущялна риба. Но за разлика от акулите, тялото му е широко, сплеснато, гръбнокоремно и опашката му е удължена, с камшичеста форма. В Черно море има два широко разпространени вида скат, моркса котка (Dasyatis pastinaca) и морска лисица (Raja clavata). На опашката на морксата котка има поне един назъбен отровен шип, което я прави опасна за хората. Морската лисица има шиповидни израстъци по тялото и по опашката си, но те не са отровни и затова е безобидна за човека. Както черноморските акули, така и морските лисици имат стопанска стойност и са застрашени от свръхулов. Всички скатове в Черно море живеят по дъното, полузаровени в пясъка. Хранят се с дребни безгръбначни и с риби.

Обща биологична характеристика: Рибите могат да живеят в различни местообитания, вариращи от най-дълбоките морета до най-плитките води. От общо шестте обособени класове риби, в Черно море са представени само три групи. Първата от тях включва безчелюстните риби, които са доста примитивни. Макар, че информацията за техните вкаменелости не е достатъчна се смята, че най-близките родственици са се появили преди около 400 милиона години. Рибите от тази група се отличават с липсата на челюст и имат оформен смукателен апарат. Живеят като ларви четири-пет години след излюпването си. До съзряването си претърпяват допълнителна метаморфоза. Повечето от зрелите безчелюстни риби в морето проявяват паразитно поведение и се хранят с по-големи риби, смучейки от телата им с вендузообразния си смукателен апарат. След няколко години подобно съществуване, безчелюстните риби преминават в сладководни течения като реки и потоци за размножителния си период и през този перод изобщо не се хранят. В Черно море са установени едва няколко вида безчелюстни риби, но има данни, че популацията им значително е намаляла и че са застрашени.

Най-богатият на видово разнообразие клас риби са костните риби. Сред отличителните им особености са наличието на костен скелет, хрилни капачета и плавателен мехур. Дължината на костните риби, обитаващи Черно море, варира от 5 см (напр. лихнус) до над 400 см (напр. моруна). Костните риби обитават всякакви местообитания. Най-широко познатите видове в Черно море, сред които хамсията, сардината, паламуда и лефера, живеят в пасажи близо до повърхността. За разлика от тях, меджидът и барбунът са типични дънни риби, които живеят по каменистото и тинесто морско дъно. Морските игли и морските кончета обитават покрити от водорасли места, като сливат цветовете си с околната среда и така се защитават от хищници. Освен това има и доста дребни рибки, наричани морски кучета, които живеят в скални пукнатини и дупки сред камъните. Някои морски кучета живеят сред скалите само на 10 см под водната повърхност, като от време на време изскачат от нея за кратка „слънчева баня”, преди да се гмурнат обратно под водата. Калканът, морския език и писията, които обитават морското дъно, имат интересни особености. В стадий на ларва те наподобяват обикновените риби. После обаче претърпяват метаморфоза, при която очите им се изместват към гръбната част на тялото и те започват да живеят на дъното. Едната страна на тяхното плочкоподобно плоско тяло е оцветена (от страната на очите), докато другата страна е основно бяла. Когато ловуват, те се издигат от морското дъно, хващат плячката си и се връщат отново на пясъчното дъно.

Дънните риби в Черно море се хранят с дребни безгръбначни, като членестоноги, мекотели и прешленести червеи. Хамсиите и сардините, които са пасажни риби, се изхранват почти само от зоопланктон. По-едрите видове обаче, като паламуд и лефер, използват за храна по-дребните риби. При все това предпочитанията на по-малките и възрастните индивиди относно храната може да са различни. Като цяло в Черно море рядко се срещат растителноядни видове. Миграцията сред рибите е доста значим процес за тяхното развитие. Рибите обикновено мигрират за през зимата, за да се размножават и за да се хранят.

Заплахи, пред които са изправени: Рибите са негативно повлияни от четири основни фактора:

Свръхулов;
Замърсяване и еутрофикация;
Чужди видове;
Промяна на водния режим на реките.

Както редица други живи същества, рибите трябва да хвърлят хайвера си, за да продължават съществуването на своя вид. За да оцелее потомството им, качеството на водите трябва да е високо в местата за тяхното разможаване. Рибните запаси в Черно море са застрашени от замърсяването и улова на неразплодила се риба. Докато през 50-те години на ХХ век е имало 26 вида от стопанското значение, през 90-те тази цифра е спаднала до 5 в някои крайбрежни райони на Черно море. Основните причини за това са замърсяването и свръхулова.

Някои видове скумрия и пъструга мигрират от моретата в сладки води, за да се размножават. Промяната на водния режим на реките има особено неблагоприятно въздействие върху тези риби. Изграждането на язовири, замърсяването и повишеното съдържение на хранителни вещества значително са намалили качеството на техните местообитания. В зависимост от загубата на местообитания се наблюдават явни колебания в популациите на някои видове риби.

Обща биологична характеристика: Черно море предоставя многобройни и разнообразни местообитания за птиците. Повечето птици, които се хранят в Черно море, ползват бреговата линия за почивка, сън и размножаване. Ето защо особеностите на крайбрежието са най-важният фактор за техния избор на местообитание.

Големите реки, които се вливат в северните крайбрежни води на Черно море, формират делти и лагуни (плитки езера, свързани с морето). Повечето от тех са свързани с Азовско море. Водата в тези райони е слабо солена и по-мътна заради частиците, носени от реките. Те обогатяват водата с минерали. Тези условия създават чудесни места за размножаване на рибите. Когато подобно изобилие от риби се съчетае с богат набор от пясъчни дюни и блата, стотици хиляди речни рибарки и чайки се събират за гнездене на тези места. Там се срещат основните размножителни колонии на малката черноглава чайка и тънкоклюната чайка. Южното крайбрежие на Черно море обаче е различно. Тъй като планините се издигат покрай морето, то рязко набира дълбочина. В бистрите води няма седименти. Местата за гнездене на птиците са скалистите острови по турското крайбрежие. Тези места са предпочитани от големия корморан, средния корморан и жълтокраката средиземноморска чайка.

Речните устия са зони, в които птиците се събират в голяма численост. В тези места, където се смесват солените и сладките води, пеликаните, кормораните и речните рибарки най-вече образуват размножителни колонии. Устията на Днепър, Днестър, Дунав, Сакария, Казълърмак, Йешилърмак и Чорух представляват важни местообитания. Освен самото крайбрежие, откритите води също са важни местообитания за морските птици. Средиземноморският буревестник, привързан към откритите черноморски води, се храни, почива и спи в морето. Той изобщо не отива на сушата, освен за гнездене. С настъпването на зимата много видове риби, включително хамсията и сардината, напускат северното крайбрежие и се събират по турското крайбрежие на Черно море.

Стратегии за защита: Всяка от черноморските държави има специално законодателство относно риболовните дейности. С присъединяването си към ЕС, Румъния и България храмонизират това законодателство с Общата политика на Европейския съюз в областта на рибарството. Някои от мерките за защита, които черноморските държави се опитват да внедрят, са следните:

Пълна забрана на улова на застрашени видове риба, като за тази цел се установят чрез съвременни проучвания всички застрашени видове в Черно море;
Забрана на риболова по време на размножителния период с цел защита на видовете;
Напълно затваряне на определени риболовни места с цел защита на местата за размножаване и хранене на рибите;
Забрана на риболовни пособия и методи, които увреждат местообитанията на рибите;
Определяне на размера на улова, периодите за риболов и местата за улов на видове риби, които могат свободно да се ловуват, както и съответните средства и пособия, използвани за риболова (дължина, дълбочина и размер на окото на мрежата);
Деклариране на максималното количество отпадъчни емисии в морето с цел предотвратяване на замърсяването;
Прилагане на ефективна система за събиране на данни и информация;
Създаване на служба за защита и контрол на всички горепосочени мерки.

След присъединяването на България и Румъния към ЕС, Черно море влезе в обхвата на интересите на Евросъюза. Вече се работи за прилагане на принципите на Общата политика в областта на рибарството, разработена за риболовната промишленост. Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (ГКРСМ), създадена под егидата на Организацията по прехрана и земеделие (FAO), предприема стъпки да включи Черно море в рамките на своя мандат. Конвенцията за търговия със застрашени видове (CITES) включва мерки за защита на някои видове риба в Черно море.

Обикновеният делфин живее предимно в открито море, но се среща и в плитките води. Този вид делфини не обитава Азовско море, но се среща в истанбулския проток и в Мраморно море. Счита се, че вида с най-висока численост в Черно море.

Тюленът монах понастоящем се счита за изчезнал вид от Черно море. В миналото се е срещал и по българското черноморско крайбрежие в районите, където има морски пещери. Основните причини довели до изчезването на вида са директното преследване от рибарите, промяната на местообитанията и намалелите хранителни ресурси.

Заплахи, пред които са изправени: До забраната за лов на делфини през 1983 г., делфиновите популации в Черно море бързо намаляваха в резултат на техния улов. Понастоящем ситуацията е все още сериозна.

В миналото делфините са били обект на лов от човека за най-различни цели. Сред тях са използването на делфиновата мас в голяма степен за производсто на фармацевтични продукти и промишлени смазки, ползването на мускулната им тъкан в месопреработвателната промишленост, а на кожата им за производството на кожени стоки, като останалите части от тялото им са използвани за примамка при улов на риба, като например черноморската акула, за подсилване на костната система и при производството на лепила.

Счита се, че в рибарските мрежи неволно се улавят най-малко хиляда муткури и стотици афали всяка година. Повечето животни, които се оплитат в рибарските мрежи, са морски свине, като тези инциденти се случват над континенталния шелф. При все това няма категорични данни за загубата на популации в Черно море като цяло. Опънатите по морското дъно рибарски мрежи за улов на калкан и черноморска акула са причина за почти всички случаи на неумишлено убиване на делфини. Всяка година периодът между април и юни е особено опасен за муткурите, тъй като тогава е интензивният улов на калкан.

Свръхуловът, еутрофикацията и прекомерното нарастване на популацията на инвазивния вид ктенофори е довело до сериозно намаляване (8-12 пъти) на запасите от хамсия и цаца през 90-те години на ХХ век. Бързо изчерпващият се хранителен ресурс е засегнал всички китоподобни, водейки до критично намаляване на популациите им.

Стратегии за защита: Понастоящем промишленият улов на делфините е забранен във всички държави по черноморското крайбрежие. Впоследствие на тази забрана чрез националното и международното законодателство се въвеждат значителни мерки за защита на екосистемата, биоразнообразието и в частност на делфиновите популации на Черно море.

До момента в черноморските страни са определени над 60 места за защита, а други 40 са предложени за последващи действия. Някои от тях включват морските бозайници. Ако се разработят подходящи методи за управление и се осигури надлежно обучение на заинтересованите групи ще има възможност за мониторинг и защита на морските бозайници.

През 2007 г. страните по конвенцията за защита на китоподобните видове в Черно море, Средиземно море и съседната атлантическа акватория (ACCOBAMS) са определили като застрашени черноморските популации на муткур, обикновен делфин и афала. На същото заседание е приет и План за защита на делфините в Черно море.

През 2008 г. черноморските делфини са включени от Международния съюз за защита на природата (IUCN) в Червената книга на застрашените видове. (Муткурът и афалата са посочени като застрашени, а обикновеният делфин - като уязвим.)

Стратегии за защита: За защита на морските птици могат да бъдат приложени две различни стратегии. Лагуните, островите и скалните островчета, където птиците се събират за брачния си период и гнездят, трябва да бъдат поставени под защита. През зимата обаче птиците се разпръскват към откритите води или крайбрежните райони. Ето защо не е възможно да се фиксира зона за тяхната защита. При все това е важно да се предприемат мерки относно бракониерството, незаконния риболов и други дейности, които могат да застрашават тези животни. Стратегия за защита например е въвеждането на мерки относно рибарските мрежи, с които да се предотврати навреждането на птиците.

Птиците в Черно море не са застрашени от ловни дейности. Много видове птици са защитени. По отношение на птиците е разрешен единствено ловът на патици в определени периоди и райони. Ловът на всички останали птици е забранен от закона и подлежи на строги санкции. При необходимост размножителните колонии могат да се поставят под защита. Увреждането на гнездата може да бъде предотвратено, като се забрани човешкия достъп до колониите по време на размножителния период.

От черноморските птици понастоящем къдроглавият пеликан се среща само на 10-15 места и затова е обявен за уязвим вид. Обитаваните от къдроглав пеликан места са лагуните и водните басейни по крайбрежията на Турция, България, Румъния и Украйна. Същевременно, средиземноморският буревестник е категоризиран като вид, който има вероятност да бъде застрашен. С други думи, ако необходимите мерки се предприемат сега, преди да е станало твърде късно, видът ще бъде защитен и ще оцелее.

Международната организация Bird Life International определя т.нар. орнитологично важни места (ОВМ). За да бъде дадено място обявено за ОВМ, популацията на редките видове птици в това място трябва да е ендемична или да обитава една единствена екосистема. Друг начин за определяне на ОВМ е когато определен процент от регионалната или глобална популация на морските или водните видове птици обитава въпросното място.

Някои от черноморските птици се хранят с риба, други - с безгръбначни, а трети - с водни растения. Птиците, които се хранят само с риби, са пеликаните, средиземноморския буревестник, чайката бурвестница и речната рибарка. Качулката потапница се храни с дребни безгръбначни, които живеят в калта по морското дъно, а други птици, сред които гагата и звънарката, се хранят с миди от морското дъно. Докато лебедите и лиските се хранят с водорасли в чистите води на пристанищата, гмурците предпочитат дребни рибки и други безгръбначни. Храненето е различно според сезона. През лятото, когато рибите хвърлят хайвера си, малката черноглава чайка, която гнезди край плитките крайбрежни води на Украйна и Русия, лови насекоми в степите и полята. През зимата обаче тя се връща в морето, спомняйки си, че е морска птица. Чайките са се приспособили добре към свързаните с човешката дейност промени и използват нови и нови хранителни ресурси. Много чайки следват рибарските лодки и се хранят с остатъците от уловена в мрежите риба, която няма стопанска стойност. В крайбрежните райони се хранят и от сметищата. Мъртви животни и боклуци в морето също представляват храна за чайките. Тези птици следват и трактори, за да се хранят с насекоми, които излизат на повърхността на разораната почва.

Заплахи, пред които са изправени: Морските птици са негативно повлияни от произшествия с нефтени танкери. При подобни морски произшествия стотици гмурци, корморани и чайки се напластяват с нефт и умират. Докато натовареният трафик на нефт в Черно море продължава, все ще има такива случаи. Освен това, рибарските мрежи ежегодно причиняват смъртта на стотици птици. Въпреки, че няма категорични данни за проблемите, създавани от рибарските мрежи в Черно море, ситуацията може да доведе до такива за средиземноморския буревестник, чиято численост вече намалява.

Морските птици са доста дълголетни и могат да се защитават от своите врагове. Техните малки и яйцата им обаче не могат да се спасят от враговете им. Размножителните колонии на пясъчни дюни и острови могат да бъдат застрашени от лисици, чакали, змии, и дори скитащи кучета. Плъховете, които впоследствие са се заселили по скалистите острови, ядат чйцата им и оказват негативно въздействие върху уязвимите морски птици, като средиземноморския буревестник.

Хищните птици, като соколът скитник и морският орел, които ловуват по крайбрежнта ивица през зимата са нежелани гости за малките чайки и лиски. При все това, повечето морски птици рядко стават плячка на други животни, освен ако не са болни или слаби. Освен всичко, птиците не са примамлива закуска за големите морски риби, акулите и делфините.

Сред птиците в Черно море не се наблюдават специфични болести. Дори птичият грип, който се разпространи широко по света, не засегна черноморските птици.