.gif){kind=small}
Освен за корабоплаване, риболов и ограничен добив на аквакултури (от развъдници), Черно море се използва и за добив на подземни богатства, туризъм и военни маневри. С увеличаване на населението на планетата се увеличават и потребностите, които на свой ред водят до необходимост от транспорт на стоки и услуги. Когато говорим за транспорт, имаме предвид сухоземен, въздушен и морски транспорт. По отношение на транспортните разходи и капацитета, морският транспорт има голямо предимство. Той дава възможност за пренос на най-много товар на най-ниска цена. Способността на водата да задържа на повърхността си плаващото тяло и ниският коефициент на триене дават съществено преимущество на морския транспорт в сравнение с останалите видове транспорт. Например при въздушния транспорт, който е доста по-бърз, на един самолет му трябва много повече енергия, за да вдигне товара си на определена височина. При сухоземния транспорт са необходими значителни финансови инвестиции за строеж на пътища и железопътни линии. Освен това сухоземният транспорт крие много рискове от пътни произшествия и съответна загуба на живот и стоки. Понастоящем един нефтен танкер има капацитет за транспорт на 400 000 тона на курс. За да превоз на същия товар по суша, ще са необходими 20 000 нефтовоза. Междувременно капацитетът на пътническите кораби е вече за над 3000 пасажери. Това се равнява на 100 междуградски автобуса.
Макар, че е най-бавното средство за транспорт, морският транспорт е много подходящ за превоз на обемисти товари. Обемът на международната търговия по морски пътища нараства с бързи темпове. 90% от вноса и износа на стоки в световната търговска мрежа се извършва с плавателни съдове.
Накратко, морският транспорт е най-предпочитаният начин за транспорт в света, защото:
Може да превозва много повече товар на един курс;
Надежден е;
Няма нужда да се преминава през граници;
Загубата на превозвани стоки е минимална;
Щетите, присъщи за другите средства на транспорт, рядко се случват;
Той е 14 пъти по-евтин от въздушния транспорт, 7 пъти по-евтин от автомобилния транспорт и 3-5 пъти по-евтин от железопътния транспорт.
Морският транспорт може да се разглежда в по-широкия смисъл на пътнически транспорт и товарен транспорт. Пътническият транспорт се извършва от круизни кораби, пасажерски кораби и фериботи. Круизите са свързани с туризъм и обикновено се извършва с големи кораби. Пасажерските кораби превозват пътници по редовни линии. Плавателните съдове, които превозват, както пътници, така и превозни транспортни средства, се наричат фериботи (Ro Pax). Тези плавателни съдове осигуряват улеснение при транспорта в качеството си на многоцелеви средства за транспорт.
При товарния транспорт се използват различни плавателни съдове в зависимост от превозвания товар. Те се разделят най-общо на сухотоварни кораби, петролни танкери, фериботи и химикаловози. Сухотоварните кораби са търговски кораби, които са сравнително по-безопасни от танкерите. При контейнеровозите стоките се превозват в големи стандартни контейнери, а фериботите са предназначени за превоз на товарни превозни средства. Във връзка с бързото нарастване на световното потребление на енергия, нефтените танкери играят важна роля при превоза на суров нефт до места, където може да се рафинира. През последните години транспортът на природен газ също се увеличава наред с транспорта на нефт. Същевременно за превоза на химически товари се използват танкери-химикаловози.
|
|
|
|
| Ферибот | Пътнически кораб | Сухотоварен кораб |
|
|
|
|
| Химикаловоз | Петролен танкер | Контейнеровоз |
Морската търговия и Черно море
Между пристанищата на черноморските държави - Турция, Грузия, Русия, Украйна, Румъния и България, както и извън Черно море през черноморските проливи, се развива морски превоз. Водният път през Босфора, Мраморно море и Дарданелите е познат като „черноморските проливи”. Плавателните съдове от Черно море, които използват този път, достигат до водите на Бяло море и продължават до океаните през Средиземно море. Всяка година през черноморските проливи минават над 50 00 плавателни съда.
Голямата част от нефта от централна Азия достига руското пристанище Новоросийк по нефтопровод. Оттам суровият нефт се товари на танкери. Това е свързано с тежък график на нефтени танкери от Черно море до други морета. Значителни трафик създават и пристигащите и заминаващи плавателни съдове от украинското пристанище Одеса, от Варна в България, Костанца в Румъния, Батуми в Грузия, и пристанищата Трабзон, Самсун и Ерегли в Турция.
За балансирането на плавателните съдове във водата се използват баластни резервоари, които се пълнят с морска вода. С оглед на натоварения черноморски трафик, преносът на баластни води е много важен за морската екосистема. С баластните води се пренасят водни микроорганизми и замърсители от едно море в друго. Рискът се увеличава пропорциално на нарастването на морският трафик. Например ктенофората Mnemiopsis leidyi (морски многоклетъчни животни от вида „гребенести”, с неголеми размери, подобни на медуза) е навлязла случайно в Черно море в началото на 80-те години на ХХ век, предизвиквайки неблагоприятни последици за пелагичните риби. На първо място сред засегнатите видове са хамсията и сафрида, наред с други организми, които се хранят с тях. Ктенофорите, чиято основна храна е зооплактонът, са унищожили огромни количества хайвер и ларви, когато хранителният им ресурс е намалял. В съчетание със свръхулова, популациите на пасажните риби в Черно море са намалели драстично в началото на 90-те години на ХХ век. За да сведат до минимум въздействието от този риск, Украйна и Русия са въвели задължително условие баластните води да се изхвърлят преди навлизането на плавателните съдове в техните териториални води.
Круизите в Черно море се правят най-вече между пристанищата на Трабзон, Сочи, Члта, Одеса и Варна с туристически цели. Круизните кораби от Средиземно и Бяло море минават през черноморските проливи и пристанищата на Черно море. Круизният транспорт по принцип се извършва през лятото.
Проблеми, свързани с транспорта и предложения за решаването им
Морският транспорт и световната търговия вървят ръка за ръка. С развитието на търговията е възникнала и необходимостта от транспорт на стоки. В резултат корабите са започнали все по-често да предприемат плавания. С нарастването на обема на търговията са се увеличили видовете и броя кораби, кръстосващи Черно море. Въпреки международните правила и контроли, този ръст в корабоплаването може да доведе до екологични проблеми в Черно море вследствие на различни инциденти. Факт е например, че натовареният трафик на нефтени танкери в Черно море и черноморските проливи представлява значителен риск. Ето защо трябва да се предприемат предохранителни мерки за свеждане до минимум на риска от злополуки.
Тъй като е надежден и икономичен, морският транспорт би трябвало да се подкрепя от всички черноморски държави. Така до известна степен ще бъдат предотвратени и пътните злополуки, причиняващи загуба на живот и стоки по пътищата, и ще се благоприятства икономиката на тези страни.
 |
През Черно море минават плавателни съдове от най-различни части на света. При тези пътувания в баластните им резервоари се пълни от океана или моретата, в които плават. Водата, която се ползва за баласт, често съдържа планктонни организми и те биват пренасяни до далечни пристанища. Накои от тях, попаднали в различна от естествената им среда, имат изненадваща способност за оцеляване в новите условия. Тези организми могат да създадат огромна популация и да завладеят мястото, в което са озовали. В миналото Черно море е пострадало от два такива организма с индо-тихоокеански произход. Един от тях е рапанът (Rapana vinosa), а другият е ктенофората (Mnemiopsis leidy). И двата вида са причинили сериозни щети на хранителната верига в екосистемата. В тази връзка Международната морска организация (ММО) е въвела определени задължителни правила, изискващи баластните води от плавателните съдове да се третират с оглед предотвратяване на преноса на някои видове, които могат да се третират с оглед предотвратяване на преноса на някои видове, които могат да изникнат от баластните води. Постоянният секретариат на черноморската комисия (ПСЧК) вече лобира за приемането на тези правила в черноморските държави. |
| Риболовна лодка |
Черно море винаги е било важно място за рибарството. Риболовните флоти на черноморските страни използват различни методи за риболов. По отношение на годишния улов на риба, първа в списъка е Турция с 340 000 тона. След нея са Украйна (63 000 тона) и Русия (25 000 тона).
Риболовни методи и средства за риболов
Риболовът най-общо се дели на две категории: активен и пасивен риболов. При активните методи средствата за риболов са подвижни. Първо се определя местоположението на рибата, визуално или с помощта на електронни средства. После уловът се извършва, като риболовният съд се движи в зависимост от местоположението и посоката на рибния пасаж.
|
Риболов с гриб: При този вид риболов се използват дълги и дълбоки мрежи с дължина 2 км и дълбочина 150 м. Местоположението на рибата, като паламуд, хамсия и сардини, се установява чрез сонар. После мрежата се хвърля така, че да обхване рибния пасаж и дъното на мрежата се изтегля така, че да затвори рибата в мрежата (Фиг. 2). При този метод на риболов е нужно много рибари да работят колективно. Например при корабите с дължина над 50 метра са необходими 30 рибари. В зависимост от дължината на плавателния съд, който се използва за риболов, както и дължината и дълбочината на мрежата, броят рибари може да варира. |
|
| Риболов с гриб |
Риболов с трал: Траловете са мрежи, които се влачат зад риболовните кораби и се използват за улов на риба на предварително определено място (Фиг. 3). Местоположението на рибата се установава с помощта на електронни устройства, които обследват морското дъно вертикално, а уловът става, като мрежите се хвърлят в посока обратно на посоката на движение на рибата. Дънните риби, като калкан, меджид и барбун, се ловят с дънни тралове, докато рибите като цаца, сардини и хамсия се ловят с тралове за средни дълбочини.
При пасивния риболов прилаганите средства са стационарни и се чака рибата да дойде до риболовните съоражения. Временните и постоянните мрежи, даляните (Фиг.4), риболовните куки и парагади, винтерите и кошовете са пасивни пособия за риболов. Техните предимства са следните:
С тях лови риба само с определен размер и по този начин се нанасят много малко щети на рибните ресурси;
Имат доста опростен дизайн и начин на производството;
Евтини са и обучението за ползването им отнема малко време.
Сред недостатъците им са зависимост от движението на рибата и повреда при улов на нецелева риба. Основен пример за пасивните методи на риболов са даляните.
|
|
|
|
Проблеми, свързани с риболова и предложения за тяхното решаване
Проблемите по отношение на риболова в черноморските държави и някои предложения за тяхното решаване могат да се обонщят по следния начин:
Липса уредба за риболова, при която задълженията и отговорностите да са съсредоточени в един централен орган;
Законодателните норми не са въведени навременно и по подходящ начин. С изключение на Румъния, България и Турция, в останалите държави липсва специфично законодателство, което да регламентира функциалността на рибната промишленост. В страните, където има такова, са необходими подобрения в съществуващото законодателство;
Службите за защита и контрол не са напълно дефинирани и организирани по функции и институции;
В крайбрежните райони не се прилага цялостен управленски подход, т. е. Липса съгласие по единен подход;
Не е въведена функционална база данни за риболова;
Осигуряваната подкрепа за изследвания с цел проучване и опазване на рибните и природните ресурси е недостатъчна;
Рибите също се нуждаят от здравословна околна среда. Ето защо трябва да се предотвратява замърсяването на сушата и морето;
Пред предприемане на пътно строителство и застрояване на крайбрежието с жилищни и индустриални обекти трябва да се предприемат проучвания на въздействието върху околната среда. Това е от ключово значение за опазването на рибните ресурси в уязвими райони. Всички черноморски страни трябва да работят съвместно на места, регионално и национално ниво за опазването на Черно море. Риболовните методи и съоражения и техническите спецификации трябва да бъдат преразгледани.
Мерки, предприети от черноморските страни
Характерните особености на Черно море са различни от тези на другите морета на нашата планета. Черно море се отличава от останалите морета по това, че е полузатворено, солеността му е сравнително по-ниска от тази на световния океан, като и по нивото на сероводород. Опазването на това уникално море от замърсяване трябва да е не само отговорност на държавите по крайбрежието му, а на всички страни, които ползват благата на черноморския басейн.
Съзнавайки заплахите, които стоят пред него, черноморските държави (България, Румъния, Русия, Украйна, Грузия и Турция) през 1986 г. постигат съгласие за необходимостта от международен договор за подобряване на състоянието и опазване на Черно море. Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване е подписана в Букурещ през 1992 г.
Най-важната стъпка след подписване на Букурещката конвенция е основаването на Екологичната програма за Черно море (BSEP) от Глобалния екологичен фонд (GEF) в партньорство с водещи международни организации, сред които Световната банка, Програмата (UNDP) и за околната среда (UNEP). Двете основни дейности на ЕПЧМ (BSEP) са приемането на „Стратегически план за действие на Черно море” от страните, подписали Букурещката конвенция и създаването на постоянен секретариат към Комисията за опазване на Черно море от замърсяване (BSCPS).
Постоянният секретариат на Черноморската комисия (BSCPS) се състои от представители на министерствата на околната среда на шестте черноморски държави. Секретариатът е основан през 2000 г. в Инстанбул. Той работи в области като определяне на източниците на замърсяване и оценяване на техните въздействия, мониторинг на биологичното разнообразие и на рибните запаси, интегрирането управление на крайбрежната зона, въздействието на морския транспорт върху околната среда и аспектите, свързани с неговата безопасност. На 31-ви октомври 1996 г. е подписан Стратегически план за действие, като тази дата се обявява за Международен ден на Черно море.
Същевременно с Букурещката конвенция за опазването на Черно море е подписана и Международната конвенция за опазване на река Дунав (ICPDR). Тази конвенция има за цел намаляване на замърсяването на р. Дунав и намаляване на негативното въздействие от това замърсяване върху Черно море.
| През изминалото десетилетие са предприети редица мерки за подобряване на състоянието и опазване на Черно море. Те се заключват във въвеждането на национални разпоредби, програми и проекти от различен мащаб, които да бъдат изпълнени в Черно море, както и във влагането на инвестиции от национални и международни спонсори. Най-важната стъпка обаче е активно участие на правителството, нестопанските организации и частния сектор в развитието на регионални и международни партньорства. В тази рамка е създаден Черноморски форум на гражданското общество, който е финансиран частично от BSEP. През 1999 г. е създадена Черноморска мрежа от организации на гражданското общество. Предприети са редица инициативи, сред които почистване на крайбрежието, спасяване на делфини, организиране на пътуващи изложби и честване на Деня на Черно море (31.Х). |
|
| Жълтокрака чайка (Larus michahellis) |
Мерки, които могат да бъдат предприети относно риболова в Черно море
Страните по крайбрежието на Черно море трябва да приемат такава политика в областта на рибарството, която да взема под внимание въздействието на климатичните промени, натискът от риболова и унищожаването на местообитания.
Трябва да се разработи регионална система за допустими квоти за риболов и стабилност на рибните запаси, периоди за забрана на риболова и минимален размер на рибите, които се улавят.
Трябва да се забранят неустойчивите методи на риболов.
|
|
|
| Риболов с гриб |
Изпълнение на план за опазване на черноморските делфини
Опазването на делфините е възможно само при полагане на съвместни усилия от всички черноморски държави. За тази цел през 2007 г. членовете на ACCOBAMS (Споразумение за опазване на китоподобните в Черно море) приемат План за опазване на черноморските делфини.
Основната цел на това споразумение е разработването на рамкова програма от Комисията по опазване на Черно море от замърсяване (учени, рибари, промишлени предприятия, организации на гражданското общество, местни и национални ведомства и междуправилствени органи). Целта е да се актуализира природозащитния статус на черноморските делфини и да се наберат необходимите научни данни.
Залегналите в Плана дейности са от голямо значение за опазването на делфините в Черно море и се стремят да постигнат следните цели:
Укрепване на националното и международното законодателство;
Управление и оценка на взаимовръзките между човека и делфините;
Опазване на местообитанията;
Проучване и мониторинг;
Развиване на капацитета, набиране и разпространение на данни и въвеждане на учебни практики;
Авариен план за действие.
Какво можем да направим за опазването на Черно море?
Голяма част от боклука, изхвърлян на земята, достига морето посредством дъжда или вятъра. Ето защо преди всичко останало не бива да изхвърляме боклук извън определените за целта места.
За да помогнем да се предотврати замърсяването от селското стопанство, можем да се интересуваме от методите за произвотство на храната, която консумираме, и да изберем да се храним с органични продукти, произведени в черноморския регион.
Можем да купуваме морска храна съобразно сезоните за улов; стока с регламентиран размер и неуловена с методи, които могат да застрашат оцеляването на морските организми.
|
|
Да опазим Черно море!
|
|
|
|
 |
