Колебанията на морското равнище при ежедневните приливи и отливи на Черно море са най-много няколко сантиметра. Силни вълнения, при които вълните достигат височина 5-6 метра, се наблюдават най-вече през зимата. Поради обилния приток на речни води, средната соленост на Черно море е околко два пъти по-ниска от тази на Средиземно море. Водите на Азовско море са по-слабо солени от черноморските. Солеността на повърхностните води в Мраморно море е по-висока от тази на Черно море, като в дълбоките части на Мраморно море и с приближаването на Дарданелите тази разлика нараства.
Температурата на повърхностните черноморски води варира между -1°С през зимата и +31°С през лятото. Средната годишна температура на черноморския басейн е +12°С в северозападната и +16°С в югоизточната му част. Температурите спадат значително на дълбочина 50-150 м. Под 500 м водата е с постоянна температура от 9°С. При настъпване на мразовити студове през зимата слабо солените крайбрежни води се заледяват. Това е типично за Азовско море и северозападните му брегове, които в някои години напълно се сковават от лед. Макар и рядко, заледяваюне може се наблюдава и по югозападните брегове на Черно море и Босфора.
Черноморските води са разслоени, като в горния слой има кислород, а в долния – не. Безкислородният слой в по-дълбоките части на Черно море, който е с високо съдържание на сероводород (Н2С), се е формирал в резултат на геоложки процеси. Така около 90% от черноморските води представляват мъртав слой, който не е благоприятен за живот. Смята се, че този слой се използва само от анаеробни бактерии. Обаче, има данни от проучвания, че протичат аеробни процеси при някои кръгли червеи (нематоди), които използват кислород от субстрата на морското дъно.
В заключение, 10-13% от Черно море осигурява среда, която е подходяща за морски организми и дава възможност за развитие на биологично разнообразие.
Геоложка история на Черно море
Преди около 60 милиона години, в началото на Терциера, т.е. при появата на бозайниците на Земята, край Южна Европа и Централна Азия е имало голямо море, което е съединявало Атлантическия и Тихия океан. Това солено море се е наричало Тетис. С издигането на земната кора в средата на Терциера, морето Тетис се е отделило от Тихия и Атлантическия океан. Мащабни движения на кората са обособили началото на Миоцена, когато (преди 5-7 милиона години) са се формирали планинските вериги на Алпите, Карпатите, Балканите и Кавказ. В следствие, морето Тетис се е отдръпнало и разделило на редица полусолени водни басейни.
Сарматско море
Първото море, което се появява след отдръпването на Тетис, е било Сарматско море, което се простира от сегашната Виена до Централна Азия и обхваща настоящието Черно море, Азовско море, Каспийско море и Аралското езеро. Този район се отделя от океана. В резултат на речните притоци неговата соленост също започва да намалява.
Меотийско море
Меотийско море се сформира междувременно с отдръпването на Сарматско море преди 5 милиона години. През този период отново се създава връзка с океана, солеността на водата се повишава и се разпространяват морски животни и растения.
Понтийско море
Преди около 3 милиона години Меотийско море се превръща в Понтийско море с почти сладководен състав. С тази промяна бъдещето Черно море се съединява с Каспийско море на север от Кавказ.
Черно море
Преди около 10 000 години басейнът на Черно море придобива сегашния си вид. Черно море се съединява със Средиземно и световния океан чрез Босфора и Дарданелите (турски протоци). Вследствие на това солеността му започва да се повишава. За около 1500 години солеността на Черно море се покачва до ниво, което позволява на много средиземноморски видове да мигрират в него.
.gif){kind=small}
Хидроложки особености на Черно море
В сравнение с други морета на нашата планета, Черно море е доста по-изолирано. Ето защо годишният водообмен на Черно море е много важен. По-голямата част от притока на прясна вода към Черно море идва от реките. Наред с водата, речните течения внасят и седименти в Черно море. Ето защо черноморската вода е по-мътна от редица други морета. Годишните валежи също осигуряват водоприток за Черно море, макар и не колкото реките. Това съотношение се увеличава особено при обилните есенни и зимни валежи. Количеството вода, което се губи при изпарение, е различно спрямо сезоните и скоростта на вятъра. Близо половината от общото годишно изпарение на Черно море става през лятото и есента.
Повърхностните и дълбочинните течения в Черно море са също важни за водния баланс. Тези течения са най-силни в Керченския проток и Босфора. В Босфора има две течения, които се движат в срещуположни посоки. Годишното количество на повърхностните води, които се вливат от Черно в Мраморно море, е около два пъти повече от това на дълбочинното течение от Мраморно към Черно море.
Освен теченията на притоците, в Черно море има и хоризонтална и вертикална циркулация на водата. Повърхностните води се движат предимно от силата на вятъра. Като цяло, Черно море има два основни потока на циркулация, които се движат в посока обратна на часовниковата стрелка. Тези потоци дават възможност за равномерно разпределение на кислород, топлина, соленост и хранителни вещества и други елементи, като осигуряват благоприятна среда за живите организми. С отдалечаването от повърхността към дълбините на морските води температурата се понижава, като студените води, които стигат до морското дъно, имат по-висока плътност. Вертикалната циркулация на водите, която настъпва от тази разлика в плътността на водните маси, е доста слаба в Черно море. Обмяната на студени дълбочинни води с повърхностни води може да отнеме векове.
Географски особености на Чeрно море
Черно море е едно от най-изолираните вътрешни морета в света. Разположено между Югоизточна Европа и Мала Азия, Черно море е с приблизителна площ 423 000 км2 и обем 547 000 км3. Средната му дълбочина е около 1 240 м, като в най-дълбоката си част достига 2 212 м. Общата дължина на бреговата му линия е около 4 340 км. Крайбрежната ивица на Черно море е най-дълга при Украйна (1 628 км), следвана от Турция (1 400 км). (вж.Фиг. 1.1.)
Това, което наричаме „морско дъно” се състои от различни геоморфоложки структури. Най-простичко казано, морското дъно е изградено от структури като континенталния шелф, континенталния склон и континенталното подножие. Континенталният шелф на Черно море е с ширина между 0,50-50 км. и не повече от 100 м в дълбочина. Континенталният склон представлява прехода между морето и сушата. Там, където той завършва, започва континенталното подножие. (Фиг. 1.2.)
Черно море е едно от най-чудните морета в света. Например, то е най-младото море на Земята. Черно море започва да се превръща в солено море в края на последната ледена епоха преди около 7000 години, когато е било сладководно езеро и водите от Средиземноморите са навлезли в него през истанбулския проток Босфор.
Черно море интригува учените със своята уникална история, богати географски особености и изключително разнообразие от морски организми. Замърсяването от реките, започнало през 80-те години на ХХ век, повишаването на хранителните вещества, проникването на чужди видове, както и прекомерният риболов, са довели до отрицателни промени в екосистемата. Заради умножаване на заплахите се приема различен подход към Черно море и се извършват все повече научни изследвания с цел опознаване на този уникален воден басейн.
В Черно море има малко острови. Най-големият от тях е о-в Змийски, на около 35 км от делтата на р. Дунав. Сред останлите острови са о-в Березан (Украйна), само на няколко километра от брега, и о-в Кефкен (Турция). Най-големият полуостров в Черно море е Кримският. Той се вдава в Черно море от север.
На североизток Черно море се свързва с Азовско море чрез Керченцкия проток. Азовско море съставлява около 11% от площта на Черно море. Известно като най-плиткото море на планетата, Азовско море е едва 14 м в най-дълбоката си част. По крайбрежието на Черно и Азовско море има пясъчни плажове и редица солени и полусолени езера и лагуни. На югозапад Черно море се свързва с Мраморно море чрез Босфора и от там със Средиземно море чрез Дарданелите.
Над 300 реки, сред които и най-големите европейски реки Дунав, Днепър и Дон, се вливат в Азовско и Черно море. Преди да достигнат морето някои реки формират делта (Дунав, Дон, Кубан, Къзълърмак и Йешилърмак). Делтата на р. Дунав е най-голямата влажна зона в райони. Водосборният басейн на Черно море се простира на територията на 22 държави. (Фиг. 1.3.)